Bootstrap

Приложенията, независимо дали са уеб приложения или скриптове от команден ред, започват с инициализиране на средата под една или друга форма. В древни времена за това може да е отговарял файл, наречен например include.inc.php, който е бил включен в изходния файл. В съвременните приложения на Nette той е заменен с класа Bootstrap, който се намира като част от приложението във файла app/Bootstrap.php. Това може да изглежда например така:

use Nette\Bootstrap\Configurator;

class Bootstrap
{
	public static function boot(): Configurator
	{
		$appDir = dirname(__DIR__);
		$configurator = new Configurator;
		//$configurator->setDebugMode('secret@23.75.345.200');
		$configurator->enableTracy($appDir . '/log');
		$configurator->setTempDirectory($appDir . '/temp');
		$configurator->createRobotLoader()
			->addDirectory(__DIR__)
			->register();
		$configurator->addConfig($appDir . '/config/common.neon');
		return $configurator;
	}
}

index.php

В случая на уеб приложения началният файл е index.php, който се намира в публичната директория www/. Той позволява на класа Bootstrap да инициализира средата и връща $configurator, който създава контейнера DI. След това тя извлича услугата Application, която стартира уеб приложението:

// инициализиране на средата + получаване на обект Configurator
$configurator = App\Bootstrap::boot();
// създаване на DI-контейнер
$container = $configurator->createContainer();
// DI-контейнерът ще създаде обект Nette\Application\Application
$application = $container->getByType(Nette\Application\Application::class);
//стартиране на приложението Nette
$application->run();

Както виждате, класът Nette\Bootstrap\Configurator, който сега ще представим по-подробно, помага при настройването на средата и създаването на контейнера за инжектиране на зависимости (DI).

Режим на разработка и производствен режим

Nette прави разграничение между два основни режима, в които се изпълнява заявката: разработка и производство. Режимът за разработка е насочен към максимално удобство за програмиста, показва се Tracy, кешът се обновява автоматично при промяна на шаблоните или конфигурацията на DI контейнера и т.н. Производственият режим е ориентиран към производителността, Tracy регистрира само грешки, а промените в шаблоните и другите файлове не се проверяват.

Режимът се избира чрез автоматично разпознаване, така че обикновено не е необходимо да конфигурирате или превключвате нещо ръчно. Режимът за разработка се използва, ако приложението се изпълнява на локален хост (т.е. IP адресът е 127.0.0.1 или ::1) и няма прокси сървър (т.е. HTTP заглавието му). В противен случай приложението работи в производствен режим.

Ако искате да активирате режима за разработка в други случаи, например за програмисти, които имат достъп от определен IP адрес, можете да използвате setDebugMode():

$configurator->setDebugMode('23.75.345.200'); // един или повече IP адреси

Определено препоръчваме да комбинирате IP адреса с “бисквитка”. Ще съхраним тайния токен в “бисквитката” nette-debug', например, `secret1234, а режимът за разработка ще бъде активиран за програмистите с тази комбинация от IP и “бисквитка”.

$configurator->setDebugMode('secret1234@23.75.345.200');

Можете да деактивирате напълно режима за разработчици, дори за localhost:

$configurator->setDebugMode(false);

Обърнете внимание, че стойността true активира плътно режима за разработчици, което никога не трябва да се случва на производствен сървър.

Инструмент за отстраняване на грешки в Tracy

За да улесним дебъгването, ще включим чудесния инструмент Tracy. В режим за разработчици той визуализира грешките, а в производствен режим записва грешките в определена директория:

$configurator->enableTracy($appDir . '/log');

Временни файлове

Nette използва кеш за DI-контейнер, RobotLoader, шаблони и др. Затова е необходимо да се зададе пътят до директорията, в която се съхранява кешът:

$configurator->setTempDirectory($appDir . '/temp');

В Linux или macOS задайте разрешения за запис за директориите log/ и temp/.

RobotLoader

Обикновено искаме да заредим класовете автоматично с помощта на RobotLoader, така че трябва да го стартираме и да му позволим да зареди класовете от директорията, в която се намира Bootstrap.php (т.е. __DIR__) и всички негови поддиректории:

$configurator->createRobotLoader()
	->addDirectory(__DIR__)
	->register();

Алтернативен начин е да се използва само автозадаващото устройство PSR-4 Composer.

Часова зона

Конфигураторът ви позволява да зададете часовата зона за вашето приложение.

$configurator->setTimeZone('Europe/Prague');

Конфигурация на DI-контейнер

Част от процеса на изтегляне е създаването на контейнера DI, т.е. фабриката за обекти, която е сърцето на цялото приложение. Всъщност това е клас на PHP, създаден от Nette и съхраняван в директория за кеш. Фабриката създава ключовите обекти на приложението, а конфигурационните файлове я инструктират как да ги създава и конфигурира, като по този начин влияем върху поведението на цялото приложение.

Файловете за конфигурация обикновено се записват във формат NEON. Можете да прочетете какво може да се конфигурира тук.

В режим на разработка контейнерът се актуализира автоматично при всяка промяна на кода или конфигурационните файлове. В производствен режим той се генерира само веднъж и промените във файловете не се проверяват за максимална производителност.

Файловете за конфигурация се зареждат с помощта на addConfig():

$configurator->addConfig($appDir . '/config/common.neon');

Методът addConfig() може да се извика няколко пъти, за да се добавят няколко файла.

$configurator->addConfig($appDir . '/config/common.neon');
$configurator->addConfig($appDir . '/config/local.neon');
if (PHP_SAPI === 'cli') {
	$configurator->addConfig($appDir . '/config/cli.php');
}

Свързването cli.php не е печатна грешка, конфигурацията може да бъде записана и в PHP файл, който я връща като масив.

Като алтернатива можем да използваме раздела includes за зареждане на конфигурационни файлове.

Ако в конфигурационните файлове се появят елементи със същите ключове, те ще бъдат презаписани или обединени в случай на масиви. По-късно включен файл има по-висок приоритет от предишния. Файлът, посочен в раздела includes, има по-висок приоритет от файловете, включени в него.

Статични параметри

Параметрите, използвани в конфигурационните файлове, могат да бъдат дефинирани в раздела parameters и да бъдат взети (или презаписани) от метода addStaticParameters() (той има псевдоним addParameters()). Важно е, че различните стойности на параметрите водят до генериране на допълнителни DI-контейнери, т.е. допълнителни класове.

$configurator->addStaticParameters([
	'projectId' => 23,
]);

Конфигурационните файлове могат да използват нормалния запис %projectId% за достъп до параметъра с име projectId. По подразбиране конфигураторът попълва следните параметри: appDir, wwwDir, tempDir, vendorDir, debugMode и consoleMode.

Динамични параметри

Възможно е също така да се добавят динамични параметри към контейнер. Различните им стойности, за разлика от статичните параметри, не генерират нови контейнери DI.

$configurator->addDynamicParameters([
	'remoteIp' => $_SERVER['REMOTE_ADDR'],
]);

Достъпът до променливите на средата е лесен с помощта на динамични параметри. Достъпът до тях се осъществява чрез %env.variable% в конфигурационните файлове.

$configurator->addDynamicParameters([
	'env' => getenv(),
]);

Внесени услуги

Нека се задълбочим. Въпреки че целта на контейнера DI е да създава обекти, може да се наложи в контейнера да се вмъкне съществуващ обект. Това става чрез дефиниране на услуга с атрибута imported: true:

services:
	myservice:
		type: App\Model\MyCustomService
		imported: true

Създайте нов екземпляр и го вмъкнете в Bootstrap:

$configurator->addServices([
	'myservice' => new App\Model\MyCustomService('foobar'),
]);

Различни среди

Не се колебайте да персонализирате класа Bootstrap според нуждите си. Можете да добавите параметри към метода boot(), за да разделите уеб проектите, или да добавите други методи, като например bootForTests(), който инициализира средата за тестове на единици, bootForCli() за скриптове, извикани от командния ред, и т.н.

public static function bootForTests(): Configurator
{
	$configurator = self::boot();
	Tester\Environment::setup(); // Инициализация Nette Tester
	return $configurator;
}